Всички сме абсолютно наясно, че модата понякога може да бъде много объркваща и излишно усложнена. Все пак една от приятните тенденции, която наблюдаваме напоследък, е именно стремежът да се създават практични и функционални дрехи, които са едновременно стилни и лесни за съчетаване и обличане. Един от най-изявените ни фаворити в тази насока са дамските бодита.
Можем да се обзаложим, че в гардероба на съвременните жени от всякаква възраст без особени усилия можем да намерим поне един брой, ако не и повече дамски бодита. Носим ги като бельо, ежедневна видима горна част от облеклото или дори като вечерен акцент, с който да приковем всички погледи на бар или дискотека. Но въпреки голямата им популярност и разпространение, малцина са тези, които са запознати с тяхната история, която днес решихме да ви представим накратко.
Сигурно вече се досещате, че произходът на дамските бодита се корени в спортното облекло и по-точно в това за художествена гимнастика и балет. Все пак те и сега си изглеждат точно като нещо, което се носи конкретно за тази цел, въпреки че са една идея по-малко функционални. Трикото, което е техният първообраз, води началото си от втората половина на XIX век. Измислени са от френската гимнастичка Жул Леотар със специалната идея да се ползват за съчетания на трапец, като оттогава носят нейното име (“leotard” означава “боди, трико). Оригиналният им облик е бил подобен, но не напълно идентичен със съвременните модели, а материалът на изработка е бил камфорна вълна или коприна.
Иновацията на Леотар бързо се превръща в хит и се налага като основно спортно облекло поради несравнимото си удобство. Дотогава дрехите за спортисти са били значително по-неудобни въпреки прогресивно нарастващата енергоемкост на състезанията, така че не е изненада, че бодитата за отрицателно време се налагат като предпочитания избор сред професионалистите.
След успехите си в областта на художествената гимнастика и балета, бодито започва бавно, но сигурно да излиза от спортната сфера и да бъде припознавано и в други области. През 40-те години на XX век модни дизайнери като Клеър Маккардъл и Милдред Орик го трансформират кардинално и го превръщат в значително по-универсална дреха, която всяка дама може да внедри успешно в гардероба си. Комбинативността му с почти всички други елементи от облеклото кара списание Harper’s Bazaar да го определи като “иновативна идея, намираща отзвук в 21-ви век и космическите костюми на супергерои като Жената-чудо на Флаш Гордън”.
От 60-те години нататък жените започнали да припознават все повече и повече бодитата, отделяйки им специално място в своя гардероб. Масовото им разпространение кара и индустрията също да се заинтересува живо от тях, инвестирайки повече средства в по-качествената им разработка, особено по отношение на материалите. В допълнение, знаменитости като Джейн Фонда затвърждават позициите им още повече, превръщайки ги в своя запазена марка и носейки ги практически навсякъде.
В края на 70-те години на XX век смело можем да заявим, че дамските бодита придобиват официален статут на модни артикули. Ярките цветове, блестящите материи и украшенията тип кристали добавят значителна нотка на блясък към външния вид, непознат до този момент под подобна форма. Марки като Danskin, Capezio и American Apparel дават началото на превръщането му в модна институция. Това е и времето, през което облеклото тип боди добива широко разпространение и в танците.
Можем смело да заключим, че тази епоха е последният тласък, който превръща бодито в онази част от облеклото си, която познаваме и обичаме днес. Удобството, универсалността, комбинативността и толерантността откъм дизайн са едни от най-отличителните му качества, които правят така, че да го виждаме във всеки един съвременен магазин за дрехи или бельо. Функционалностите му са ненадминати, като превръщат този артикул в един от фаворитите на дамското сърце. И то напълно заслужено.