Лошото момиче на българската мода Мира Бъчварова застана пред обектива на „Продавачи на надежда“. Десислава Томова надникна в „светая светих“ на дизайнерката – нейното ателие, където откри много причудливи неща и специално изработен за Ковид-19 костюм.
Какъв е стилът ти? Би ли го описала?
Стилът е израз на душата и на сърцето, за всеки човек. Разбира се, това е съвкупност от работата, която всеки ден извършвам, от личното свободно време. Предпочитам да проектирам облекла за сърцето и душата, защото това е най-важното. Излъчването идва отвътре-навън, а не отвън-навътре. Т.е. винаги, когато облечем една нова рокля или един нов костюм, естествено, че ще се чувстваме по-добре, но това не е израз на нашата външност. Това е израз на нашата вътрешност.
Какво ти дава това усещане – препускането с кон?
Освен петте комоциома, които имам (смее се). Това е в рамките на шегата… Рискът е голям. Човек трябва да има голяма воля и да преодолява всеки път себе си. Затова казвам, че смелостта не е да нямаш страх. Смелостта е да имаш кураж въпреки, че имаш страх да го направиш. В този смисъл, киргистански джигити от цирк „Ешимбекови“ ме учиха на джигитовка, за което съм много благодарна и доволна.
Какви са хората, които допускаш до себе си?
Трябва да ми харесват. Допадат ми голям спектър от хора. Никога не конкретизирам. Хората трябва да са с голямо сърце, да обичат щуротиите, да са отворени да излизат от зоната си на комфорт. По принцип, хората се надушват. Не знам как става това. Нещо животинско е. Продължаваме да го практикуваме.
Каква е „новата дреха“? Дрехата от бъдещето.
Нашата душа.
Коя е несбъдната ти мечта?
Това е доста труден въпрос, защото аз непрекъснато имам мечти. Непрекъснато имам терзания, че нещо не съм направила все още на тази земя. Това, което бих искала да осъществя е да взема една раничка и да тръгна по света. Просто с една малка, семпла раничка. Още по-голямо предизвикателство би било дори ако няма нужда от финансово обезпечаване. Тогава би било много голямо приключение. Винаги съм се чудила дали бих могла да го направя. Не знам дали ще се случи, но това ми е един такъв лайтмотив, който ме държи будна. Също така искам да пробвам още много, мноооого интересни неща в живота. Карам мотор, яздя кон. Това са екстремни преживявания, които вдигат доста адреналина. Бих искала да се насоча и към едни по-духовни изживявания също така и да постигна един баланс, който никога не съм имала. Емоционален.
Подробностите могат да се видят във видеото: