С новия си роман Дъглас Кенеди за пореден път потвърждава майсторството си при създаването на завладяващи сюжети, в които личните събития са повлияни от промените в глобален мащаб.
„Следобеди с Изабел“ (превод: Надя Баева, 328 стр., 24 лв.) ни пренася в Париж в началото на 70-те години. Сам, американски студент, среща жена в книжарница. Изабел е загадъчна, красива, по-възрастна и за разлика от Сам има опит с противоречията на любовта. Сам мигом е завладян от нея, но венчалната халка на пръста ѝ го притеснява. Връзката, започнала с редовни срещи, устройвани по правилата на Изабел в малкия ѝ парижки апартамент, прераства в истинска любов, продължила десетилетия. „Следобеди с Изабел“ е роман, който се занимава с въпроса какво търсим за себе си, какво откриваме и с какво се примиряваме. Показва как любовта, изчистена от суетнята на ежедневието, може да се превърне в страст до живот.
Дъглас Кенеди е роден през 1955 г. в Ню Йорк. Следва в Дъблин, Ирландия, където след дипломирането си основава театрална трупа. По-късно е поканен за ръководител на един от най-престижните ирландски театри – „Аби“. Тогава започва да пише. През 80-те години излиза романът му „Живот назаем“, който му осигурява постоянно място сред най-продаваните автори. Книгите му са преведени на десетки езици, а през 2006 г. той получава най-високото литературно отличие на Франция – кавалер на Ордена за литература и изкуство. Със способността си да пише увлекателно и същевременно разтърсващо за необятната самота и безизходицата на съвременния човек, с усета си за абсурдното, обогатен от сарказъм и майсторско боравене с езика, американският автор гради сюжети, в които действието препуска шеметно, но в същото време характерите са плътни и достоверни, многопластови и психологически обосновани.