„Позитанско царство” от Михаил Вешим – хумористичен прочит на българската политика през очите на класиците

 

Новият сборник на Михаил Вешим, „Позитанско царство”, очертава портрет на обществото и политическата ни действителност в плетеница от хумористични препратки към класики на българската литература.

След затишие от почти година излезе „Позитанско царство”, новият сборник с разкази и фейлетони на любимия на поколения български хуморист Михаил Вешим. Докъде стигат абсурдите в ежедневието? Само хуморът може да ни провокира към размисъл.

Драги ми Смехурко, започва разказа си приятелят му вечен – весел Позитанчо, за да разкаже на своя другар, да може и той да се посмее, разнообразните приключения на баба Корнеляна. От бабината визия по новата им телевизия, през бойкот и евровот, чак до Джендър – измислено плашило, което ще затрие всичко българско и мило. Не оставка, а поправка в чумни времена.

Двайсет и трите писма от Позитанчо към неговия приятел са последвани от тринайсет разказа, които се заиграват с други български класици, хумористично наречени копродукции. От „Напаст Божия” – намигване към Елин Пелин – за веселата песен на черковните камбани по време на карантина, до „Печената сделка” на Душко Добродушков, активист на ГЕРБ – Вешим отдава почит на Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Иван Вазов, Йордан Йовков и Алеко Константинов, като чрез характерното им вникване в дълбините на човешката природа рисува портрет на бурните времена на нашата съвременност.

Времената уж изглеждат бурни, а са всъщност – каламБурни. Защото живеем насред пълна пародия – пародийни управници и опозиция, пародийни политици и протестиращи, пародийни партии, пародийна демокрация – пише Вешим.

Сборникът „Позитанско царство” е допълнен и с черно-белите карикатури на художника Ивайло Нинов. Илюстрациите населяват света на Михаил Вешим с герои от нашата политическа действителност, добре познати на всички ни.

Тази книга вижда бял свят благодарение на творбите на български писатели класици, далеч по-известни и по-талантливи от мен. Позволих си, без да ги попитам (по обясними причини), да направя „нов прочит на класиката – римейк или кавърверсия, както се казва днес, допълва авторът. Ако моите „копродукции накарат някого да разлисти класиката, за да прочете и оригиналните творби – тогава искрено бих казал: „стига ми тая награда

 

Вашият коментар