В нацистките лагери на смъртта завършва пътят на милиони. На 27 януари 1945 г. малцината, оцелели в концентрационния лагер Аушвиц, са освободени, а техните истории продължават да ужасяват, но и да вдъхновяват човечеството.
76 години по-късно на същата дата – Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – на пазара се появява „Момчето, което последва баща си в Аушвиц” от Джеръми Дронфийлд – невероятната история на момче, решило да последва баща си зад стените на земния ад. Защото където има семейство, има и надежда.
Джеръми Дронфийлд възкресява суровата картина на лагерите на смъртта от спомените на едно семейство, подложено на немислимото. Книгата е базирана на тайния дневник на Густав, прецизни проучвания на архиви, както и на интервюта с членове на семейство Клайнман. Това превръща книгата в завладяващо журналистическо разследване и смазваща хроника на времето.
„Момчето, което последва баща си в Аушвиц” [1] е разтърсващ и емоционален разказ за това какво е да преминеш през ада и да прегърнеш живота въпреки това. История, която следва да бъде помнена и предавана във времето. За да не се повтори никога.