Всички неща имат своята тайна, а поезията е тайната на всички неща.
Федерико Гарсия Лорка
Издателство „Колибри“ предлага на ценителите на поезията издание с отбрани песни и романси на величавия испански поет и драматург Федерико Гарсия Лорка. Преводът на стиховете е дело на Атанас Далчев и Александър Муратов. Художник на корицата е Иво Рафаилов.
Сборникът „Песни и романси“ (120 стр., цена: 23 лв.) обхваща произведения, създадени в интервала 1921 – 1936 година. Изданието съдържа и възвишената беседа „Дуенде – теория и проявление“ в превод на Катя Диманова. „Кратка беседа за скрития дух на изтерзана Испания“ – така я определя Лорка. По думите му няма упътване, нито упражнение за постигане на дуенде. Знае се само, че то не се повтаря и „изгаря кръвта като силен цяр“: „При всеки човек, при всеки артист, би казал Ницше, всяко стъпало нагоре в кулата на собственото му съвършенство е плод на борбата, която води с някакво дуенде, а не с ангел, както се твърди, нито със своята муза. Необходимо е да се прави тази основна разлика, за да се стигне до същината на дадена творба.“
Федерико Гарсия Лорка е испански поет и драматург, художник, пианист и композитор. Емблематична фигура сред групата поети от „Поколение 27“, които въвеждат в испанската литература принципите на европейския авангардизъм (символизъм, футуризъм и сюрреализъм). Лорка е бележит представител на европейската лирика от началото на ХХ век, един от най-влиятелните и популярни поети на Испания. В България са поставяни и едни от най-красивите му пиеси: „Домът на Бернарда Алба“, „Кървава сватба“, „Йерма“ и др. Убит е от франкистите в Гранада в началото на Испанската гражданска война, през 1936 година.
Но какво да кажа аз за Поезията? Какво да кажа за тези облаци, за това небе? Гледам, гледам, гледам ги, гледам го и толкоз. Разбираш, че един поет не може да каже нищо за Поезията. Остави това на критиците и на професорите. Но нито ти, нито аз, нито който и да е поет знаем какво е Поезията. Ето, погледни. Аз държа огъня в ръцете си. Разбирам го и работя идеално с него, но не мога да говоря за него без литература. Разбирам всички поетики; бих могъл да говоря за тях, ако не менях мнението си на всеки пет минути. Не знам. Може би един ден ще харесвам много посредствената поезия, както днес лудо харесвам (харесваме) посредствената музика. Ще изгарям Пантеона през нощта, за да започна да го издигам на сутринта и винаги да го оставям недовършен. В беседите си понякога съм говорил за Поезията, не мога да говоря единствено за моята поезия. И не защото не съзнавам какво правя. Напротив, ако е истина, че съм поет благодарение на Бога – или на дявола, – такъв съм и благодарение на техниката и усилието, благодарение на това, че много добре съзнавам какво е поема.
Федерико Гарсия Лорка